Сигурно се е случвало сърцето ви да подскочи от радост, когато, ровейки из интернет, видите цена от 70-80 евро за самолетна дестинация, която е на поне 2 часа полет от някое българско летище. А след това стомахът ви да се свива, когато се обадите в авиокомпанията или решите да си купите билет онлайн и той се окаже поне два пъти по-скъп от рекламираната цена, защото тя не е включвала летищни и други такси. Ето срещу подобен род подвеждащи реклами на авиокомпании организира кампания за защита на потребителските права ресорният комисар в ЕС Меглена Кунева. Кампанията имаше още за цел да уста

нови дали таксите и други допълнителни разходи се споменават, когато започнете да резервирате билета си. Дали потребителят наистина успява да си купи онзи безплатен или много евтин билет, който му се предлага. Или той служи по-скоро за примамка, а уговорките, че цената важи само за част от седалките, не са много видими. Дали общите договорни условия за покупката на билета са качени на сайта, коректн

и, лесно откриваеми и преведени на езика на потребителя от съответната страна. Проучването е обхванало 447 европейски сайта за продажби на самолетни билети в 15 страни от Европейския съюз плюс Норвегия. Направено е през последната седмица на септември едновременно във всички държави.

Нерадостни резултати

Проверяващите са открили нарушения в 226 от проверените сайтове. Става дума за сайтове и на традиционни, и на нискобюджетни превозвачи и за други сайтове за продажба на самолетни билети, всички те действащи на територията на Европа. Най-много нередности са установени в Белгия (46), следвана от Дания (25), Литва (23) и Норвегия (22).

„Открихме, че около 50% от сайтовете за продажба на самолетни билети крият разочарования за европейските потребители“, заяви Меглена Кунева при обявяването на резултатите. Според нея числата доказват, че в сектора с онлайн продажбите на самолетни билети има проблем, че въпросът е от европейски мащаб и че заслужава действия на европейско ниво.

Предупреждение преди наказание

Кунева запази анонимността на сайтовете, обвинени в нарушения. Тя обаче отправи „възможно най-строго предупреждение към компаниите да предприемат незабавни мерки, за да въведат ред в собствения си двор“, и им даде четири месеца срок за целта. Освен това заяви, че „щом изтече срокът, няма да се поколебая да отида по-далече и да назова и порицая публично компаниите, които продължават да нарушават закона“. Компаниите са заплашени и от съдебни мерки, ако не направят нещо, за да приведат сайтовете в съответствие с регулациите в ЕС в рамките на назования срок. Приема се, че са нарушени Директива 84/450/ЕИО за подвеждащата реклама и Директива 93/13/ЕИО относно некоректните условия в договорите с потребители.

Тест за трансграничната мрежа

Разследването за самолетните билети е извършено в рамките на мрежата за сътрудничество по защитата на потребителите – в която влизат националните правоприлагащи органи на 27 държави членки (плюс Норвегия и Исландия) за разрешаване на трансгранични проблеми в тази област. То е част и от пилотния проект на една нова европейска практика – т.нар. систематични проверки. Проверките се провеждат по обща методология, едновременно и координирано в различни държави членки, за разследване на нарушения на правото на ЕС за защита на потребителите. Кунева обясни, че първоначално са се насочили към авиокомпаниите, защото техният сектор е сред тези с най-много оплаквания, получени в европейските потребителски центрове. Освен това пазарът на авиоуслугите е с „висока степен на дигитализация“ и обхваща годишно 700 млн. пътници в ЕС по вътрешни и външни полети.

Сега се очаква националните органи да се свържат с фирмите и да изискат от тях разяснения за дейността им. За трансграничните случаи, които са 63 от всички, те ще искат съдействие от колегите си от органите на други държави членки.

На някои им се харесва, на други – не

От Европейската организация на потребителите (BEUC) заявиха, че ще изчакат да видят дали ще се сложи край на нарушенията, констатирани от проверката. Ако ситуацията не се подобри, могат да се вземат мерки по Директивата за нелоялните търговски практики от 11 май 2005 г. – финансови санкции, затваряне на сайтове и др. Авиосекторът запази пълно мълчание за акцията. Всяка реакция би нарушила предложеното от комисаря Кунева удобство нарушителите да останат анонимни. По специализираните сайтове се коментираха повече строгите екоизисквания към индустрията.

В България провериха туристическите агенции
Разследването на сайтовете, предлагащи самолетни билети в България, не откри драстични нарушения, коментира Дамян Лазаров, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП). В рамките на проверката в евросъюза КЗП е рекордьор по проверени сайтове – 54. Нарушения са открити в 18 сайта. Когато от комисията задали ключовите думи „пътуване със самолет“, „сделка за пътуване“, „чартър“, „въздушна такса“, „агенция за самолетни билети“ на български (според регламента) обаче излезли само три сайта на авиокомпании – една национална и две чуждестранни, при положение че традиционните компании, летящи до България, са близо 30, а нискотарифните вече са четири-пет. Най-вероятно комисията е попаднала на сайтовете на единствените авиокомпании от летящите до България, които са си направили труда да ги преведат на български език. Едно от нарушенията било свързано със страница за резервации на български, която препраща към други със съществена информация на английски. В повечето от случаите КЗП се натъкнала на посредници (туристически агенции), които при запитване изпращали по имейл информация за цените. В 14 от случаите има съмнение за рекламиране на нереално ниски цени, в четири – около договорните условия. Имало е и случаи, в които клиентът няма право на избор дали да бъде застрахован. На въпроса къде в българското законодателство са изяснени правилата за обявяването на цените на самолетните билети Деян Макьов, началник на отдел „Правен“ в КЗП, уточни, че по принцип това е Законът за защита на потребителите. Продажбите на самолетни билети от сайтове попадат в някои от хипотезите на главата за продажби от разстояние. Транспортните договори обаче са изключени от действията на този закон, и то в частта на информацията преди сключване на договора. Когато рекламират, сайтовете биха могли да попадат под ударите на текстовете за заблуждаващата реклама. Но ако цената, рекламирана на сайта, се потвърди, няма нарушение, каза Мариана Братанова, директор на дирекция „Защита на икономическите интереси на потребителите“ в КЗП.